Гаснеща звезда

29 oct 2014, 0:16

Poesía » Filosófica

846 0 0

Есенното утро се усмихва,
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят.
Трева, забулена в свежест,
покривало от живот по ней се лей.
Питам - има ли таква прелест,
или само аз съзирам тоз
апогей?
А хората, забързани в живота,
минават като на транзит. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Гаснеща звезда

Искате да прочетете повече?

Propuestas