Гаврош

8 oct 2009, 17:14

Poesía » Civil

418 0 2

Неугледен, с издраскана буза,

приближава, кой мислиш– Гаврош?!

Парвенюта поглеждат го гузно,

попрелели в излишен разкош.

В уморения ритъм на времето

той – Гаврош– е тъй горд и напет!

Само дето над русото теме

липсва старият, скъсан каскет.

Стиснал в шепата жълто петаче,

го посочва на всеки с: " Пардон...!"

Край детето фонтаните плачат

и скрибуца забравен файтон.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

azura_luna (Петя Стефанова)

2009-10-08T18:02:20+03:00

Поздравявам те! Лирическата картина показва ранно погубените детски надежди,безизходността на съществуването...
doreto66 (Дора Павлова)

2009-10-08T17:15:06+03:00

Наум и двете си ръце подава им.
Че има го - да видят...

благодаря!