mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Oct 8, 2009, 5:14 PM

Гаврош 

  Poetry » Civilian
417 0 2

Неугледен, с издраскана буза,

приближава, кой мислиш– Гаврош?!

Парвенюта поглеждат го гузно,

попрелели в излишен разкош.

 

В уморения ритъм на времето

той – Гаврош– е тъй горд и напет!

Само дето над русото теме

липсва старият, скъсан каскет.

 

Стиснал в шепата жълто петаче,

го посочва на всеки с: " Пардон...!"

Край детето фонтаните плачат

и скрибуца забравен файтон.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравявам те! Лирическата картина показва ранно погубените детски надежди,безизходността на съществуването...
  • Наум и двете си ръце подава им.
    Че има го - да видят...

    благодаря!
Random works
: ??:??