8 окт. 2009 г., 17:14

Гаврош

594 0 2

Неугледен, с издраскана буза,

приближава, кой мислиш– Гаврош?!

Парвенюта поглеждат го гузно,

попрелели в излишен разкош.

 

В уморения ритъм на времето

той – Гаврош– е тъй горд и напет!

Само дето над русото теме

липсва старият, скъсан каскет.

 

Стиснал в шепата жълто петаче,

го посочва на всеки с: " Пардон...!"

Край детето фонтаните плачат

и скрибуца забравен файтон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те! Лирическата картина показва ранно погубените детски надежди,безизходността на съществуването...
  • Наум и двете си ръце подава им.
    Че има го - да видят...

    благодаря!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....