Ген

22 oct 2014, 13:22

Poesía » Filosófica

440 0 0

Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини
носят водопад с отровени води.
Мехури пукат очните дъна
на момчето със хроничната тъга,
докато не дойде розов ден,
в който ще полегне със мъртвешки тен.
Сега деля плътта си със прокажения ген,
но аз искам телесата си единствено за мен!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ген

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas