Ген

22.10.2014 г., 13:22 ч.

Поезия » Философска

431 0 0

Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини
носят водопад с отровени води.
Мехури пукат очните дъна
на момчето със хроничната тъга,
докато не дойде розов ден,
в който ще полегне със мъртвешки тен.
Сега деля плътта си със прокажения ген,
но аз искам телесата си единствено за мен!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ген

Свързани произведения

Коментари

Предложения