Ген
787
0
0
Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини
носят водопад с отровени води.
Мехури пукат очните дъна
на момчето със хроничната тъга,
докато не дойде розов ден,
в който ще полегне със мъртвешки тен.
Сега деля плътта си със прокажения ген,
но аз искам телесата си единствено за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Михайлов Всички права запазени
