Ген

Oct 22, 2014, 1:22 PM

Poetry » Phylosophy

439 0 0

Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини
носят водопад с отровени води.
Мехури пукат очните дъна
на момчето със хроничната тъга,
докато не дойде розов ден,
в който ще полегне със мъртвешки тен.
Сега деля плътта си със прокажения ген,
но аз искам телесата си единствено за мен!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ген

Свързани произведения

Comments

Random works