Oct 22, 2014, 1:22 PM

Ген 

  Poetry » Phylosophy
439 0 0

Капе по брадата в локвата от гняв,
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини
носят водопад с отровени води.
Мехури пукат очните дъна
на момчето със хроничната тъга,
докато не дойде розов ден,
в който ще полегне със мъртвешки тен.
Сега деля плътта си със прокажения ген,
но аз искам телесата си единствено за мен!

© Георги Михайлов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??