9 ago 2015, 19:56

Генезис

862 0 0

Генезис

 

От пристрастия

вълните на обреченост

разсичаха и късаха брега.

 

На контрасти

вините разсъблечени

разчитаха да отмъстя.

 

Океан съм от емоции,

а ти – непревзимаем бряг,

в който моите пороци

се блъскат и се чудят – Как?

 

Залогът на стихиите да вдигнат

и ти да паднеш повалена,

там където се издига

гордостта ти – несломена.

 

Хазарт от бури невидени,

земетресения и лава…

 

От твоите целувки победени…

 

Така животът се създава.

 

botyo

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...