9.08.2015 г., 19:56

Генезис

860 0 0

Генезис

 

От пристрастия

вълните на обреченост

разсичаха и късаха брега.

 

На контрасти

вините разсъблечени

разчитаха да отмъстя.

 

Океан съм от емоции,

а ти – непревзимаем бряг,

в който моите пороци

се блъскат и се чудят – Как?

 

Залогът на стихиите да вдигнат

и ти да паднеш повалена,

там където се издига

гордостта ти – несломена.

 

Хазарт от бури невидени,

земетресения и лава…

 

От твоите целувки победени…

 

Така животът се създава.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...