9.08.2015 г., 19:56

Генезис

857 0 0

Генезис

 

От пристрастия

вълните на обреченост

разсичаха и късаха брега.

 

На контрасти

вините разсъблечени

разчитаха да отмъстя.

 

Океан съм от емоции,

а ти – непревзимаем бряг,

в който моите пороци

се блъскат и се чудят – Как?

 

Залогът на стихиите да вдигнат

и ти да паднеш повалена,

там където се издига

гордостта ти – несломена.

 

Хазарт от бури невидени,

земетресения и лава…

 

От твоите целувки победени…

 

Така животът се създава.

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...