Генезис
От пристрастия
вълните на обреченост
разсичаха и късаха брега.
На контрасти
вините разсъблечени
разчитаха да отмъстя.
Океан съм от емоции,
а ти – непревзимаем бряг,
в който моите пороци
се блъскат и се чудят – Как?
Залогът на стихиите да вдигнат
и ти да паднеш повалена,
там където се издига
гордостта ти – несломена.
Хазарт от бури невидени,
земетресения и лава…
От твоите целувки победени…
Така животът се създава.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
