Генезис
От пристрастия
вълните на обреченост
разсичаха и късаха брега.
На контрасти
вините разсъблечени
разчитаха да отмъстя.
Океан съм от емоции,
а ти – непревзимаем бряг,
в който моите пороци
се блъскат и се чудят – Как?
Залогът на стихиите да вдигнат
и ти да паднеш повалена,
там където се издига
гордостта ти – несломена.
Хазарт от бури невидени,
земетресения и лава…
От твоите целувки победени…
Така животът се създава.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
