Навеждам се; гушвам те още веднъж.
Поглеждаш ме; виждаш пред себе си мъж.
Готов да те пази; да бърше твойте сълзи,
готов и да мрази; ако някой пак те рани.
Пр1:
Във този луд живот
лишен съм от покой
осъден до живот
да бъда твой Герой.
Страхуваш се; зная така съм и аз.
Научих се; как да съм смел и за нас,
готов да ни пазя; дори от целия свят,
готов и да лазя; но нито крачка назад.
Пр.1
Във този луд живот
лишен съм от покой
осъден до живот
да бъда твой Герой.
© Атанас Анастасов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »