8.01.2022 г., 8:09

Герой

969 1 1

Навеждам се; гушвам те още веднъж.

Поглеждаш ме; виждаш пред себе си мъж.

Готов да те пази; да бърше твойте сълзи,

готов и да мрази; ако някой пак те рани.

                                                                         Пр1:

Във този луд живот

лишен съм от покой

осъден до живот

да бъда твой Герой.

 

Страхуваш се; зная така съм и аз.

Научих се; как да съм смел и за нас,

готов да ни пазя; дори от целия свят,

готов и да лазя; но нито крачка назад.

                                                                       Пр.1

Във този луд живот

лишен съм от покой

осъден до живот

да бъда твой Герой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Анастасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...