8.01.2022 г., 8:09

Герой

979 1 1

Навеждам се; гушвам те още веднъж.

Поглеждаш ме; виждаш пред себе си мъж.

Готов да те пази; да бърше твойте сълзи,

готов и да мрази; ако някой пак те рани.

                                                                         Пр1:

Във този луд живот

лишен съм от покой

осъден до живот

да бъда твой Герой.

 

Страхуваш се; зная така съм и аз.

Научих се; как да съм смел и за нас,

готов да ни пазя; дори от целия свят,

готов и да лазя; но нито крачка назад.

                                                                       Пр.1

Във този луд живот

лишен съм от покой

осъден до живот

да бъда твой Герой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Анастасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...