8 янв. 2022 г., 08:09

Герой

980 1 1

Навеждам се; гушвам те още веднъж.

Поглеждаш ме; виждаш пред себе си мъж.

Готов да те пази; да бърше твойте сълзи,

готов и да мрази; ако някой пак те рани.

                                                                         Пр1:

Във този луд живот

лишен съм от покой

осъден до живот

да бъда твой Герой.

 

Страхуваш се; зная така съм и аз.

Научих се; как да съм смел и за нас,

готов да ни пазя; дори от целия свят,

готов и да лазя; но нито крачка назад.

                                                                       Пр.1

Във този луд живот

лишен съм от покой

осъден до живот

да бъда твой Герой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Анастасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...