В сърцето ми гори тъга,

надеждите мълчат във мрака.

Сълзите мои как да спра,

щом болката навън ме чака?

В тъмен час звездите гаснат,

в тъмнина е целия град.

Ангели не ме понасят,

искат да ме пратят в Ад.

В тъмнината ми се плаче,

попарен сякаш от коприва.

Стена аз като сираче,

сълзи земята пак попива.

Някой драсна, хвърли клечка,

в пламъци гори сърцето.

За кой ли бях препятствие, пречка?

Кой не чу във мен детето?

Не разбрах какво е любов,

бях герой във чужд роман.

И от третия ми живот

пак си тръгвам неразбран.