25 feb 2008, 9:59

Ghetto love

  Poesía » Civil
1K 0 7

 

GHETTO LOVE

 

Във гетото
от прозорците
политат ненужни коледни елхи
и сипят зелено-кафяви иглички
върху пресен сняг -
покров на лански боклуци.

Пищят пребивани жени,
изплашени деца реват,
плющят извадени колани
на небръснати, недоволни,
пияни полубащи.
Горят недогорели спомени
от отминали празници,
не донесли отново
кърпени мечти
за любов, щастие и разни
нужни и ненужни сладници.

Във гетото е споменът
за отминали животи на несбъднати мечти
и празни кладници,
необещавани събития,
изпразнени от
смисъл и желания.

...

Във гетото...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мдааа... Такова е гетото - чувам го и помирисвам всеки ден.
    Но не всичко е толкова едностранчиво.
    На много от "героите" си им харесва този начин на живот - че ни става тъжно и грозно... то си е наш проблем!
    Поздрав
  • Хареса ми стиха ти. Особено с летящите елхи. И до нас така една учителка има навик да "украсява" сливовото дърво с тях.
    Поздрави за истините.
  • Тъжна е действителността защото е истинска. Не харесвам захаросаните картинки тип "Съвременна европейска действителност", в нашият прашен и разкривчен свят се крие истината за нас, не в лъскавите витрини и многообещаващите реклами. Благодаря ви и поздравления от гетото!
  • Да, страшна е действителността!
    Но си я представил автентично!
  • Жалко , че в гетото няма кой да го прочете , камо ли да го разбере.Това е картинка мила родна.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...