25.02.2008 г., 9:59

Ghetto love

1K 0 7

 

GHETTO LOVE

 

Във гетото
от прозорците
политат ненужни коледни елхи
и сипят зелено-кафяви иглички
върху пресен сняг -
покров на лански боклуци.

Пищят пребивани жени,
изплашени деца реват,
плющят извадени колани
на небръснати, недоволни,
пияни полубащи.
Горят недогорели спомени
от отминали празници,
не донесли отново
кърпени мечти
за любов, щастие и разни
нужни и ненужни сладници.

Във гетото е споменът
за отминали животи на несбъднати мечти
и празни кладници,
необещавани събития,
изпразнени от
смисъл и желания.

...

Във гетото...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мдааа... Такова е гетото - чувам го и помирисвам всеки ден.
    Но не всичко е толкова едностранчиво.
    На много от "героите" си им харесва този начин на живот - че ни става тъжно и грозно... то си е наш проблем!
    Поздрав
  • Хареса ми стиха ти. Особено с летящите елхи. И до нас така една учителка има навик да "украсява" сливовото дърво с тях.
    Поздрави за истините.
  • Тъжна е действителността защото е истинска. Не харесвам захаросаните картинки тип "Съвременна европейска действителност", в нашият прашен и разкривчен свят се крие истината за нас, не в лъскавите витрини и многообещаващите реклами. Благодаря ви и поздравления от гетото!
  • Да, страшна е действителността!
    Но си я представил автентично!
  • Жалко , че в гетото няма кой да го прочете , камо ли да го разбере.Това е картинка мила родна.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...