25.02.2008 г., 9:59 ч.

Ghetto love 

  Поезия » Гражданска
773 0 7

 

GHETTO LOVE

 

Във гетото
от прозорците
политат ненужни коледни елхи
и сипят зелено-кафяви иглички
върху пресен сняг -
покров на лански боклуци.

Пищят пребивани жени,
изплашени деца реват,
плющят извадени колани
на небръснати, недоволни,
пияни полубащи.
Горят недогорели спомени
от отминали празници,
не донесли отново
кърпени мечти
за любов, щастие и разни
нужни и ненужни сладници.

Във гетото е споменът
за отминали животи
на несбъднати мечти
и празни кладници,
необещавани събития,
изпразнени от
смисъл и желания.

...

Във гетото...

 

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мдааа... Такова е гетото - чувам го и помирисвам всеки ден.
    Но не всичко е толкова едностранчиво.
    На много от "героите" си им харесва този начин на живот - че ни става тъжно и грозно... то си е наш проблем!
    Поздрав
  • Хареса ми стиха ти. Особено с летящите елхи. И до нас така една учителка има навик да "украсява" сливовото дърво с тях.
    Поздрави за истините.
  • Тъжна е действителността защото е истинска. Не харесвам захаросаните картинки тип "Съвременна европейска действителност", в нашият прашен и разкривчен свят се крие истината за нас, не в лъскавите витрини и многообещаващите реклами. Благодаря ви и поздравления от гетото!
  • Да, страшна е действителността!
    Но си я представил автентично!
  • Жалко , че в гетото няма кой да го прочете , камо ли да го разбере.Това е картинка мила родна.
  • тъжно...много тъжно, но истина за жалост...
    с обич са теб.Докосна душата ми...с тъга.
  • Уместен въпрос, 99% пак е по-оптимистично от 100%. Сетих се един виц:
    "Ровят се два червея, баща и син в калта и ненадейно излизат на повръхността. Синът казва: "Тате, виж на вън какво слънчице е, какви цветя ухаят, как хубаво пеят птичките, а ние сме се заровили в тая кал!" Бащата въздъхнал, па казал: "Какво да правим, като ни е родина."
Предложения
: ??:??