Feb 25, 2008, 9:59 AM

Ghetto love

Poetry » Civic

1K 0 7

GHETTO LOVE

Във гетото
от прозорците
политат ненужни коледни елхи
и сипят зелено-кафяви иглички
върху пресен сняг -
покров на лански боклуци.

Пищят пребивани жени,
изплашени деца реват,
плющят извадени колани
на небръснати, недоволни,
пияни полубащи.
Горят недогорели спомени
от отминали празници,
не донесли отново
кърпени мечти
за любов, щастие и разни
нужни и ненужни сладници.

Във гетото е споменът
за отминали животи на несбъднати мечти
и празни кладници,
необещавани събития,
изпразнени от
смисъл и желания.

...

Във гетото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pagane_1 (Валентина Драгнева)

Мдааа... Такова е гетото - чувам го и помирисвам всеки ден.
Но не всичко е толкова едностранчиво.
На много от "героите" си им харесва този начин на живот - че ни става тъжно и грозно... то си е наш проблем!
Поздрав

2008-02-26T12:54:27+02:00
dodic (Деян Димитров)

Хареса ми стиха ти. Особено с летящите елхи. И до нас така една учителка има навик да "украсява" сливовото дърво с тях.
Поздрави за истините.

2008-02-25T18:34:04+02:00
йеромонах (Атеист Грешников)

Тъжна е действителността защото е истинска. Не харесвам захаросаните картинки тип "Съвременна европейска действителност", в нашият прашен и разкривчен свят се крие истината за нас, не в лъскавите витрини и многообещаващите реклами. Благодаря ви и поздравления от гетото!

2008-02-25T15:58:34+02:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Да, страшна е действителността!
Но си я представил автентично!

2008-02-25T15:03:12+02:00
пинда.св (Стоян Владов)

Жалко , че в гетото няма кой да го прочете , камо ли да го разбере.Това е картинка мила родна.

2008-02-25T14:59:36+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0