Feb 25, 2008, 9:59 AM

Ghetto love

  Poetry » Civic
1K 0 7

 

GHETTO LOVE

 

Във гетото
от прозорците
политат ненужни коледни елхи
и сипят зелено-кафяви иглички
върху пресен сняг -
покров на лански боклуци.

Пищят пребивани жени,
изплашени деца реват,
плющят извадени колани
на небръснати, недоволни,
пияни полубащи.
Горят недогорели спомени
от отминали празници,
не донесли отново
кърпени мечти
за любов, щастие и разни
нужни и ненужни сладници.

Във гетото е споменът
за отминали животи на несбъднати мечти
и празни кладници,
необещавани събития,
изпразнени от
смисъл и желания.

...

Във гетото...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдааа... Такова е гетото - чувам го и помирисвам всеки ден.
    Но не всичко е толкова едностранчиво.
    На много от "героите" си им харесва този начин на живот - че ни става тъжно и грозно... то си е наш проблем!
    Поздрав
  • Хареса ми стиха ти. Особено с летящите елхи. И до нас така една учителка има навик да "украсява" сливовото дърво с тях.
    Поздрави за истините.
  • Тъжна е действителността защото е истинска. Не харесвам захаросаните картинки тип "Съвременна европейска действителност", в нашият прашен и разкривчен свят се крие истината за нас, не в лъскавите витрини и многообещаващите реклами. Благодаря ви и поздравления от гетото!
  • Да, страшна е действителността!
    Но си я представил автентично!
  • Жалко , че в гетото няма кой да го прочете , камо ли да го разбере.Това е картинка мила родна.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...