6 jun 2020, 0:24

Гиблата*

1.2K 0 0

 

Магичната  реалност в пустинната нощ...

(приказна поема)

 

Към залеза вятър играе

във пясъчна здрачна мъгла...

Пустинната гибла* това е

с послания древни дошла...

 

А гибла когато задуха

със ярост и гняв неразбран –

Пустинята стене в засуха

и гърчи се в огнен капан...

 

По дюните плътно се сте́ле

от пясък ръждив пелена́...

Звезди изумрудни споделят:

– магична реалност в нощта...

 

... А гиблата трайно засипва

живота с пустинния прах –

Живот, който даже с молитва,

от другите девет избрах...

 

Но ги́блата вие и си́пе

(о, колко е пясък събран!)

и бързо затрива следите,

дори и от миг неживян...

 

А толкова много История

Пустинята крие с финес!...

И в мъртвата си територия –

спотайва я кротко до днес!...

 

... Но ги́блата ще я изрови

и мумии дръзко в нощта

ще тръгнат да търсят отново –

на своя живот Любовта...

 

Пустинното време внезапно

забързано в своя си ход,

в нощта ще се върне обратно –

с Предишният земен живот...

 

От него навярно неясни

аз спомени още тая́,

но ги́блата с пориви властни

в мъглата ги с ярост отвя́...

 

– Дали́ съм живял и тогава?!...

Или́ пък сега Вечността

със е́хо във мен продължава 

в пустинния храм на нощта!...

 

С привличане вечно, разкошно,

с убийствено темпо в страстта –

със ги́блата тръгвам в среднощно

пътуване към Древността...

 

... и ето заставам пред Сфинкса

(поне́ да е той откровен!)

и нося в Живота си риска –

от преди да съм още роден!...

 

И влизам в любовното ложе

в „хиляда и първата нощ“ –

със вяра в съдбата, че може

да има неземен живот!...

 

... А пясъкът пази следите

и вятърът прави заслон,

да дойде в нощта Нефертити**

при своя любим – Ехнатон...**

 

Или́ пък в любовната шатра

с легендите от векове́ –

във у́нес красив Клеопатра

пак Цезар в страстта да зове́...

 

... А някъде там, из мъглата

от ги́бла пустинна в нощта,

очаквам да срещна: Жената

от Древност магична дошла́!...

 

05.06.2020.                                           

*гореща, пустинна буря, която носи много пясък.

**Ехнатон е е фараон от 18-та династия, около 1300 г.

Преди Христа.

** красивата Нефертити е неговата главна жена,

с която имат 6 дъщери.

Някои автори сравняват любовта им с тази

на други известни в историята любовни двойки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...