6.06.2020 г., 0:24

Гиблата*

1.2K 0 0

 

Магичната  реалност в пустинната нощ...

(приказна поема)

 

Към залеза вятър играе

във пясъчна здрачна мъгла...

Пустинната гибла* това е

с послания древни дошла...

 

А гибла когато задуха

със ярост и гняв неразбран –

Пустинята стене в засуха

и гърчи се в огнен капан...

 

По дюните плътно се сте́ле

от пясък ръждив пелена́...

Звезди изумрудни споделят:

– магична реалност в нощта...

 

... А гиблата трайно засипва

живота с пустинния прах –

Живот, който даже с молитва,

от другите девет избрах...

 

Но ги́блата вие и си́пе

(о, колко е пясък събран!)

и бързо затрива следите,

дори и от миг неживян...

 

А толкова много История

Пустинята крие с финес!...

И в мъртвата си територия –

спотайва я кротко до днес!...

 

... Но ги́блата ще я изрови

и мумии дръзко в нощта

ще тръгнат да търсят отново –

на своя живот Любовта...

 

Пустинното време внезапно

забързано в своя си ход,

в нощта ще се върне обратно –

с Предишният земен живот...

 

От него навярно неясни

аз спомени още тая́,

но ги́блата с пориви властни

в мъглата ги с ярост отвя́...

 

– Дали́ съм живял и тогава?!...

Или́ пък сега Вечността

със е́хо във мен продължава 

в пустинния храм на нощта!...

 

С привличане вечно, разкошно,

с убийствено темпо в страстта –

със ги́блата тръгвам в среднощно

пътуване към Древността...

 

... и ето заставам пред Сфинкса

(поне́ да е той откровен!)

и нося в Живота си риска –

от преди да съм още роден!...

 

И влизам в любовното ложе

в „хиляда и първата нощ“ –

със вяра в съдбата, че може

да има неземен живот!...

 

... А пясъкът пази следите

и вятърът прави заслон,

да дойде в нощта Нефертити**

при своя любим – Ехнатон...**

 

Или́ пък в любовната шатра

с легендите от векове́ –

във у́нес красив Клеопатра

пак Цезар в страстта да зове́...

 

... А някъде там, из мъглата

от ги́бла пустинна в нощта,

очаквам да срещна: Жената

от Древност магична дошла́!...

 

05.06.2020.                                           

*гореща, пустинна буря, която носи много пясък.

**Ехнатон е е фараон от 18-та династия, около 1300 г.

Преди Христа.

** красивата Нефертити е неговата главна жена,

с която имат 6 дъщери.

Някои автори сравняват любовта им с тази

на други известни в историята любовни двойки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...