6.06.2020 г., 0:24

Гиблата*

1.2K 0 0

 

Магичната  реалност в пустинната нощ...

(приказна поема)

 

Към залеза вятър играе

във пясъчна здрачна мъгла...

Пустинната гибла* това е

с послания древни дошла...

 

А гибла когато задуха

със ярост и гняв неразбран –

Пустинята стене в засуха

и гърчи се в огнен капан...

 

По дюните плътно се сте́ле

от пясък ръждив пелена́...

Звезди изумрудни споделят:

– магична реалност в нощта...

 

... А гиблата трайно засипва

живота с пустинния прах –

Живот, който даже с молитва,

от другите девет избрах...

 

Но ги́блата вие и си́пе

(о, колко е пясък събран!)

и бързо затрива следите,

дори и от миг неживян...

 

А толкова много История

Пустинята крие с финес!...

И в мъртвата си територия –

спотайва я кротко до днес!...

 

... Но ги́блата ще я изрови

и мумии дръзко в нощта

ще тръгнат да търсят отново –

на своя живот Любовта...

 

Пустинното време внезапно

забързано в своя си ход,

в нощта ще се върне обратно –

с Предишният земен живот...

 

От него навярно неясни

аз спомени още тая́,

но ги́блата с пориви властни

в мъглата ги с ярост отвя́...

 

– Дали́ съм живял и тогава?!...

Или́ пък сега Вечността

със е́хо във мен продължава 

в пустинния храм на нощта!...

 

С привличане вечно, разкошно,

с убийствено темпо в страстта –

със ги́блата тръгвам в среднощно

пътуване към Древността...

 

... и ето заставам пред Сфинкса

(поне́ да е той откровен!)

и нося в Живота си риска –

от преди да съм още роден!...

 

И влизам в любовното ложе

в „хиляда и първата нощ“ –

със вяра в съдбата, че може

да има неземен живот!...

 

... А пясъкът пази следите

и вятърът прави заслон,

да дойде в нощта Нефертити**

при своя любим – Ехнатон...**

 

Или́ пък в любовната шатра

с легендите от векове́ –

във у́нес красив Клеопатра

пак Цезар в страстта да зове́...

 

... А някъде там, из мъглата

от ги́бла пустинна в нощта,

очаквам да срещна: Жената

от Древност магична дошла́!...

 

05.06.2020.                                           

*гореща, пустинна буря, която носи много пясък.

**Ехнатон е е фараон от 18-та династия, около 1300 г.

Преди Христа.

** красивата Нефертити е неговата главна жена,

с която имат 6 дъщери.

Някои автори сравняват любовта им с тази

на други известни в историята любовни двойки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....