2 may 2007, 12:56

Гилотина 

  Poesía
718 0 2
 

В мрака светъл те намерих.

Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,

тръгнахме прегърнати нататък.

Луна като от куче ръфана блестеше.

Електричество опасно между нас течеше.

Колко бързо станах аз готов,

да съм без глава: от гилотината-любов.

На този страшен, черен ешафод,

с радост ще се качвам цял живот.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??