В мрака светъл те намерих.
Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,
тръгнахме прегърнати нататък.
Луна като от куче ръфана блестеше.
Електричество опасно между нас течеше.
Колко бързо станах аз готов,
да съм без глава: от гилотината-любов.
На този страшен, черен ешафод,
с радост ще се качвам цял живот.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
