May 2, 2007, 12:56 PM

Гилотина 

  Poetry
5.0 / 1
841 0 2
В мрака светъл те намерих.
Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,
тръгнахме прегърнати нататък.
Луна като от куче ръфана блестеше.
Електричество опасно между нас течеше.
Колко бързо станах аз готов,
да съм без глава: от гилотината-любов.
На този страшен, черен ешафод,
с радост ще се качвам цял живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Random works
  • *** In the silence of the night, her smile dazzled through the stars. Her gaze always aimed far beyo...
  • As the candle slowly burns And the day turns… into a night Clouds gather ‘round in the rain As the c...
  • The graves keep thousands of hidden secrets And words that haven’t ever been pronounced… The words t...

More works »