В мрака светъл те намерих.
Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,
тръгнахме прегърнати нататък.
Луна като от куче ръфана блестеше.
Електричество опасно между нас течеше.
Колко бързо станах аз готов,
да съм без глава: от гилотината-любов.
На този страшен, черен ешафод,
с радост ще се качвам цял живот.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
