Гилотина
В мрака светъл те намерих.
Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,
тръгнахме прегърнати нататък.
Луна като от куче ръфана блестеше.
Електричество опасно между нас течеше.
Колко бързо станах аз готов,
да съм без глава: от гилотината-любов.
На този страшен, черен ешафод,
с радост ще се качвам цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени
