Глад

11 oct 2007, 10:57

Poesía

595 0 4

От празнина скована се свлича,

по студения асфалт тя пълзи...

Уви, не бе достатъчно да обича,

за да може със криле да лети.

И беше яма всеки залък -

погача от обещания празни.

А хранителят лъга я - жалък,

да я убие се поблазни.

Залъга я с еликсир от нежност,

а после вля отрова във сърцето.

Не бе туй просто някаква небрежност,

той подложи я на пагубна диета.

Повалена се свлича и стене.

Любовта умира от глад...

Уви, не стига за мене

да се храня само със... хлад!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.