Глад
От празнина скована се свлича,
по студения асфалт тя пълзи...
Уви, не бе достатъчно да обича,
за да може със криле да лети.
И беше яма всеки залък -
погача от обещания празни.
А хранителят лъга я - жалък,
да я убие се поблазни.
Залъга я с еликсир от нежност,
а после вля отрова във сърцето.
Не бе туй просто някаква небрежност,
той подложи я на пагубна диета.
**
Повалена се свлича и стене.
Любовта умира от глад...
Уви, не стига за мене
да се храня само със... хлад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Валентинова Все права защищены
