Глад
От празнина скована се свлича,
по студения асфалт тя пълзи...
Уви, не бе достатъчно да обича,
за да може със криле да лети.
И беше яма всеки залък -
погача от обещания празни.
А хранителят лъга я - жалък,
да я убие се поблазни.
Залъга я с еликсир от нежност,
а после вля отрова във сърцето.
Не бе туй просто някаква небрежност,
той подложи я на пагубна диета.
**
Повалена се свлича и стене.
Любовта умира от глад...
Уви, не стига за мене
да се храня само със... хлад!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
