liusito (Людмила Стоянова) liusito (Людмила Стоянова)
1 56
9 sept 2010, 11:42

Глад

  Poesía » Civil
981 0 2

В един претъпкан свят

цари разврат,

а някъде по кътчетата тъмни

душите стенат - глад...

А някъде във празните очи,

там огънят, надеждата цвърчи...

Препечени, обречени,

във адски страхове -

умът за мир се моли,

сърцето пък не ще.

Поробени от „идеи”,

освободени от задръжки,

децата ни се борят

със болката си мъжки...

Прескачаме се - въшки

и хапем си месата,

забравяме морала

и тъпчем си правата.

Ала още сме на земята!

Да прощават небесата,

нашта раса е позната,

чак до седмото небе...

Кой ли ще ни поведе?

 

20.07.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0