Глад

Sep 9, 2010, 11:42 AM

Poetry » Civilian

672 0 2

В един претъпкан свят

цари разврат,

а някъде по кътчетата тъмни

душите стенат - глад...

А някъде във празните очи,

там огънят, надеждата цвърчи...

Препечени, обречени,

във адски страхове -

умът за мир се моли,

сърцето пък не ще.

Поробени от „идеи”,

освободени от задръжки,

децата ни се борят

със болката си мъжки...

Прескачаме се - въшки

и хапем си месата,

забравяме морала

и тъпчем си правата.

Ала още сме на земята!

Да прощават небесата,

нашта раса е позната,

чак до седмото небе...

Кой ли ще ни поведе?

20.07.09

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Arogarn (Калин Кръстев)

2010-09-11T15:24:09+03:00

Трогателно! Заслужава да му се обърне внимание! Проблеми има много, а за тях трябва и стихове да се пишат.
velikataniki (Николина Милева)

2010-09-09T11:59:24+03:00

Истински стих...Позрдави!