liusito (Людмила Стоянова) liusito (Людмила Стоянова)
1 56
Sep 9, 2010, 11:42 AM

Глад

  Poetry » Civic
974 0 2

В един претъпкан свят

цари разврат,

а някъде по кътчетата тъмни

душите стенат - глад...

А някъде във празните очи,

там огънят, надеждата цвърчи...

Препечени, обречени,

във адски страхове -

умът за мир се моли,

сърцето пък не ще.

Поробени от „идеи”,

освободени от задръжки,

децата ни се борят

със болката си мъжки...

Прескачаме се - въшки

и хапем си месата,

забравяме морала

и тъпчем си правата.

Ала още сме на земята!

Да прощават небесата,

нашта раса е позната,

чак до седмото небе...

Кой ли ще ни поведе?

 

20.07.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0