liusito (Людмила Стоянова) liusito (Людмила Стоянова)
1 56
Sep 9, 2010, 11:42 AM

Глад

  Poetry » Civic
979 0 2

В един претъпкан свят

цари разврат,

а някъде по кътчетата тъмни

душите стенат - глад...

А някъде във празните очи,

там огънят, надеждата цвърчи...

Препечени, обречени,

във адски страхове -

умът за мир се моли,

сърцето пък не ще.

Поробени от „идеи”,

освободени от задръжки,

децата ни се борят

със болката си мъжки...

Прескачаме се - въшки

и хапем си месата,

забравяме морала

и тъпчем си правата.

Ала още сме на земята!

Да прощават небесата,

нашта раса е позната,

чак до седмото небе...

Кой ли ще ни поведе?

 

20.07.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0