Глад
В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи,
там огънят, надеждата цвърчи...
Препечени, обречени,
във адски страхове -
умът за мир се моли,
сърцето пък не ще.
Поробени от „идеи”,
освободени от задръжки,
децата ни се борят
със болката си мъжки...
Прескачаме се - въшки
и хапем си месата,
забравяме морала
и тъпчем си правата.
Ала още сме на земята!
Да прощават небесата,
нашта раса е позната,
чак до седмото небе...
Кой ли ще ни поведе?
20.07.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Стоянова Всички права запазени
