liusito (Людмила Стоянова)
56 94
9.09.2010 г., 11:42 ч.

Глад 

  Поезия » Гражданска
652 0 2

В един претъпкан свят

цари разврат,

а някъде по кътчетата тъмни

душите стенат - глад...

А някъде във празните очи,

там огънят, надеждата цвърчи...

Препечени, обречени,

във адски страхове -

умът за мир се моли,

сърцето пък не ще.

Поробени от „идеи”,

освободени от задръжки,

децата ни се борят

със болката си мъжки...

Прескачаме се - въшки

и хапем си месата,

забравяме морала

и тъпчем си правата.

Ала още сме на земята!

Да прощават небесата,

нашта раса е позната,

чак до седмото небе...

Кой ли ще ни поведе?

 

20.07.09

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??