14 mar 2006, 20:44

Глас на приятел 

  Poesía
793 0 4
Усетих сълза
бавно
по бузата ми да пада...
Още не знаех,
че само след миг
във Възторг
ще изпадна.
Глас на Приятел
дари ме с усмивка.
Сълзите от болка
с Радост изтрих.
Вглъбих се.
Себе си открих.

Колко дълго не вярвах,
не чувах на Сърцето гласа.
И само за миг
чрез жест на Приятел
отново съм цяла в Света.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато четях това стихотворение бях в доста минорно настроение.Но когато стигнах края вече бях с усмивка на лицето и лекота в душата.
    Благодаря
  • Благодаря на всички, които сте харесали "Глас на Приятел".Радвам се, че съм докоснала сърцата ви.
  • Харесва ми!
  • Страхотно е!
Propuestas
: ??:??