Mar 14, 2006, 8:44 PM

Глас на приятел

  Poetry
1K 0 4
Усетих сълза
бавно
по бузата ми да пада...
Още не знаех,
че само след миг
във Възторг
ще изпадна.
Глас на Приятел
дари ме с усмивка.
Сълзите от болка
с Радост изтрих.
Вглъбих се.
Себе си открих.

Колко дълго не вярвах,
не чувах на Сърцето гласа.
И само за миг
чрез жест на Приятел
отново съм цяла в Света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато четях това стихотворение бях в доста минорно настроение.Но когато стигнах края вече бях с усмивка на лицето и лекота в душата.
    Благодаря
  • Благодаря на всички, които сте харесали "Глас на Приятел".Радвам се, че съм докоснала сърцата ви.
  • Харесва ми!
  • Страхотно е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...