14.03.2006 г., 20:44

Глас на приятел

1K 0 4
Усетих сълза
бавно
по бузата ми да пада...
Още не знаех,
че само след миг
във Възторг
ще изпадна.
Глас на Приятел
дари ме с усмивка.
Сълзите от болка
с Радост изтрих.
Вглъбих се.
Себе си открих.

Колко дълго не вярвах,
не чувах на Сърцето гласа.
И само за миг
чрез жест на Приятел
отново съм цяла в Света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато четях това стихотворение бях в доста минорно настроение.Но когато стигнах края вече бях с усмивка на лицето и лекота в душата.
    Благодаря
  • Благодаря на всички, които сте харесали "Глас на Приятел".Радвам се, че съм докоснала сърцата ви.
  • Харесва ми!
  • Страхотно е!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...