Глас на приятел
бавно
по бузата ми да пада...
Още не знаех,
че само след миг
във Възторг
ще изпадна.
Глас на Приятел
дари ме с усмивка.
Сълзите от болка
с Радост изтрих.
Вглъбих се.
Себе си открих.
Колко дълго не вярвах,
не чувах на Сърцето гласа.
И само за миг
чрез жест на Приятел
отново съм цяла в Света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
