19 dic 2007, 8:42

Глас омаен

1.2K 0 13

Глас нежен и омаен,

изрича думи с ритъм нежен за сетивата мои...

Глас, разбиващ в моята душа всяка буква,

с нежна ласка...

 

Глас, каращ моята плът

да тръпне за сегашния момент...

Тръпката остава и след час дори,

тръпка, чакана с векове...

 

Глас като лъч, пропит от звучните слова

в мрачна тишина...

Руши без злоба всяка сълза пролята,

на малки парченца стъкла,

стъкла от ваза прокълната...

 

Глас, извиващ всяка струна,

нанесъл се в моя свят без покана...

Звучност от приказка родена,

приспивна песен...

 

Неговият глас е нежната симфония

от розови листа и малко зеленинка...

Листа магични,

носещи се волно из кръгозора...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за хубавия стих!
  • НЕЖНОСТ,КРАСОТА,ПОЕЗИЯ-ТОВА ОТКРИВАМ В СТИХА ТИПОЗДРАВИ
  • Нежност, копнеж, браво, Зузка!!!
  • Глас като лъч, пропит от звучните слова

    в мрачна тишина...

    Руши без злоба всяка сълза пролята,

    на малки парченца стъкла,

    стъкла от ваза прокълната...

    Прекрасен стих Зузи!!!Поздрав и прегръдка от мен
  • Страхотно е Зузи!Продължавай да твориш мила!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...