19 дек. 2007 г., 08:42
Глас нежен и омаен,
изрича думи с ритъм нежен за сетивата мои...
Глас, разбиващ в моята душа всяка буква,
с нежна ласка...
Глас, каращ моята плът
да тръпне за сегашния момент...
Тръпката остава и след час дори,
тръпка, чакана с векове...
Глас като лъч, пропит от звучните слова
в мрачна тишина...
Руши без злоба всяка сълза пролята,
на малки парченца стъкла, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация