Dec 19, 2007, 8:42 AM

Глас омаен

  Poetry » Love
1.2K 0 13

Глас нежен и омаен,

изрича думи с ритъм нежен за сетивата мои...

Глас, разбиващ в моята душа всяка буква,

с нежна ласка...

 

Глас, каращ моята плът

да тръпне за сегашния момент...

Тръпката остава и след час дори,

тръпка, чакана с векове...

 

Глас като лъч, пропит от звучните слова

в мрачна тишина...

Руши без злоба всяка сълза пролята,

на малки парченца стъкла,

стъкла от ваза прокълната...

 

Глас, извиващ всяка струна,

нанесъл се в моя свят без покана...

Звучност от приказка родена,

приспивна песен...

 

Неговият глас е нежната симфония

от розови листа и малко зеленинка...

Листа магични,

носещи се волно из кръгозора...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за хубавия стих!
  • НЕЖНОСТ,КРАСОТА,ПОЕЗИЯ-ТОВА ОТКРИВАМ В СТИХА ТИПОЗДРАВИ
  • Нежност, копнеж, браво, Зузка!!!
  • Глас като лъч, пропит от звучните слова

    в мрачна тишина...

    Руши без злоба всяка сълза пролята,

    на малки парченца стъкла,

    стъкла от ваза прокълната...

    Прекрасен стих Зузи!!!Поздрав и прегръдка от мен
  • Страхотно е Зузи!Продължавай да твориш мила!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...