28 abr 2011, 22:02

Глас от душата

  Poesía
719 0 2


Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.

Там, във сърцето се тихо загнездва,
пълни го с обич и жива надежда,
бавно по вените огън пулсира,
чувства и мисли във мен провокира.

Милва докосващо, сякаш коприна,
всички бариери във мене премина,
с малко ключе ми отключи душата,
тихичко влезе... любов непозната.

Чиста и истинска... чудна магия,
дарена от Господ добра орисия...
Глас нежен и топъл света ми обърна,
по-добра ме направи и вярата върна.

Ще пазя, светиня, гласа ти лечебен,
защото за мен е като въздух потребен,
усмивката върна, вече грее лицето,
ще те пазя, завинаги, аз във сърцето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Феникс Феникс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Значи трябва да го прочетеш пак, Румяна и да вникнеш в него...Благодаря за коментара!
  • Страхотно е!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...