Глас от душата
Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.
Там, във сърцето се тихо загнездва,
пълни го с обич и жива надежда,
бавно по вените огън пулсира,
чувства и мисли във мен провокира.
Милва докосващо, сякаш коприна,
всички бариери във мене премина,
с малко ключе ми отключи душата,
тихичко влезе... любов непозната.
Чиста и истинска... чудна магия,
дарена от Господ добра орисия...
Глас нежен и топъл света ми обърна,
по-добра ме направи и вярата върна.
Ще пазя, светиня, гласа ти лечебен,
защото за мен е като въздух потребен,
усмивката върна, вече грее лицето,
ще те пазя, завинаги, аз във сърцето!
© Феникс Феникс All rights reserved.
