Глас от душата
Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.
Там, във сърцето се тихо загнездва,
пълни го с обич и жива надежда,
бавно по вените огън пулсира,
чувства и мисли във мен провокира.
Милва докосващо, сякаш коприна,
всички бариери във мене премина,
с малко ключе ми отключи душата,
тихичко влезе... любов непозната.
Чиста и истинска... чудна магия,
дарена от Господ добра орисия...
Глас нежен и топъл света ми обърна,
по-добра ме направи и вярата върна.
Ще пазя, светиня, гласа ти лечебен,
защото за мен е като въздух потребен,
усмивката върна, вече грее лицето,
ще те пазя, завинаги, аз във сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Феникс Феникс Всички права запазени
