Глас в пустиня
734
0
1
Глас в пустиня.
Или пустиня без глас.
По своему всеки е луднал.
Сами се обричаме
ту на захлас,
ту вием без пълнолуние.
На ближния раните
са на мили встрани.
Каквото е сторил,
да си сърба попарата.
Бенгалският огън ще догори,
последният стон е забрава.
И кръстът е кръст -
просто съдба.
Душата си търси приют.
Крилете на птиците дават ни знак -
къде е незримия юг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
