Глас в пустиня
729
0
1
Глас в пустиня.
Или пустиня без глас.
По своему всеки е луднал.
Сами се обричаме
ту на захлас,
ту вием без пълнолуние.
На ближния раните
са на мили встрани.
Каквото е сторил,
да си сърба попарата.
Бенгалският огън ще догори,
последният стон е забрава.
И кръстът е кръст -
просто съдба.
Душата си търси приют.
Крилете на птиците дават ни знак -
къде е незримия юг.
© Христина Комаревска All rights reserved.
