14.01.2010 г., 18:55 ч.

Глас в пустиня 

  Поезия » Философска
639 0 1
Глас в пустиня.
Или пустиня без глас.
По своему всеки е луднал.
Сами се обричаме
ту на захлас,
ту вием без пълнолуние.
На ближния раните
са на мили встрани.
Каквото е сторил,
да си сърба попарата.
Бенгалският огън ще догори,
последният стон е забрава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Предложения
: ??:??