slavi2002 (Слави Тодоров)
91 164
15 nov 2019, 9:37

Глас за двама 

  Poesía
1772 14 25

 

Навярно много дълго съм мълчал

и съм забравил да говоря.

Очите ми се пълнят със печал

и са претръпнали от горест.

 

Тогава, моля те, постой за миг

и остави ме да докосна

в безреда разпиляните коси,

преди да ме взривиш с въпроси.

 

Преди луната да ми стане сърп,

без милост с който да отрежа

на чувствата загниващия пъп,

забравил, че съм бил и нежен.

 

Защото плисне ли като вълна

гласът ми и погълне двама,

ще стане страшно – като на война,

в която оцелели няма.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??