Глас за двама
Навярно много дълго съм мълчал
и съм забравил да говоря.
Очите ми се пълнят със печал
и са претръпнали от горест.
Тогава, моля те, постой за миг
и остави ме да докосна
в безреда разпиляните коси,
преди да ме взривиш с въпроси.
Преди луната да ми стане сърп,
без милост с който да отрежа
на чувствата загниващия пъп,
забравил, че съм бил и нежен.
Защото плисне ли като вълна
гласът ми и погълне двама,
ще стане страшно – като на война,
в която оцелели няма.
© Слави Тодоров All rights reserved.
