10 sept 2008, 12:08  

Гласът на чешмата...

  Poesía » Otra
1.5K 0 33

Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и  потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.

И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Помни къщата всичко - младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...

А листата са жълти - като църква през юни.
Като слънце в неделя. Като сън на безумец.
Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен.

2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз да се присъединя към разплаканите.
    Едно от любимите ми!Странното е,че съм го чел 100пъти,а сега установих,че не съм дори коментирал.То пък с мене и без мене...ама аз да си кажа,де.
    Поздрави!
  • Носталгично и хубаво !!! Дори ми се приплака !Поздрави !
  • Топло, тъжно, есенно листопадно...
    Обичам да се спирам тук, макар и мълчешком.
    !!!

    Поздрав и усмивка.
  • "Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
    Тук сме двамата с дядо, и играем на есен."

    !!!
  • Живописна, есенна Пин?!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...