10.09.2008 г., 12:08 2014-10-20T10:28:57+03:00

Гласът на чешмата...

Поезия » Друга

1.5K 0 33

Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.

И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Помни къщата всичко - младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...

А листата са жълти - като църква през юни.
Като слънце в неделя. Като сън на безумец.
Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен.

2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

бармах (Леонид Стоянов)

И аз да се присъединя към разплаканите.
Едно от любимите ми!Странното е,че съм го чел 100пъти,а сега установих,че не съм дори коментирал.То пък с мене и без мене...ама аз да си кажа,де.
Поздрави!

2009-07-23T23:12:25+03:00
miri_miri (Мария Табакова)

Носталгично и хубаво !!! Дори ми се приплака !Поздрави !

2009-01-22T16:32:56+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Топло, тъжно, есенно листопадно...
Обичам да се спирам тук, макар и мълчешком.
!!!

Поздрав и усмивка.

2008-09-22T11:55:58+03:00
i2na (Инна)

"Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен."

!!!

2008-09-19T10:54:04+03:00
Регина (Радост Даскалова)

Живописна, есенна Пин?!

2008-09-17T09:56:45+03:00