Sep 10, 2008, 12:08 PM  

Гласът на чешмата...

  Poetry » Other
1.5K 0 33

Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и  потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.

И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Помни къщата всичко - младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...

А листата са жълти - като църква през юни.
Като слънце в неделя. Като сън на безумец.
Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен.

2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз да се присъединя към разплаканите.
    Едно от любимите ми!Странното е,че съм го чел 100пъти,а сега установих,че не съм дори коментирал.То пък с мене и без мене...ама аз да си кажа,де.
    Поздрави!
  • Носталгично и хубаво !!! Дори ми се приплака !Поздрави !
  • Топло, тъжно, есенно листопадно...
    Обичам да се спирам тук, макар и мълчешком.
    !!!

    Поздрав и усмивка.
  • "Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
    Тук сме двамата с дядо, и играем на есен."

    !!!
  • Живописна, есенна Пин?!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...