Sep 10, 2008, 12:08 PM  

Гласът на чешмата... 

  Poetry » Other
1321 0 33

Лятото обеща да дочака октомври.
Вдън небе се запали лунатичен шедьовър,
и  потъна в отвъдното като глас богохулен.
В двора още ухае на босилек и дюли.

И гласът на чешмата е прозрачен и топъл
като люлка на бебе, като дядо над огъня.
Помни къщата всичко - младите им портрети,
комшулука в оградата, сенките на черешата...

А листата са жълти - като църква през юни.
Като слънце в неделя. Като сън на безумец.
Баба вече я няма. Лятото я отнесе.
Тук сме двамата с дядо, и играем на есен.

2008

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??