Гласът на самотата

17 sept 2018, 1:07

Poesía

611 0 2

Увлича ме компанията в своя жив

и сякаш безконечен шум,

но сякаш червей гложди моя ум:

„А ти наистина ли си щастлив?“

Усмихвам се на вица сполучлив,

шега създавам съответно в миг...

Но в мен бушува и шуми:

„А ти наистина ли си щастлив?“

Кипи веселие - ще кажеш, че без срив –

и моя смях неспиращо извира...

Но самотата път към мен намира:

„А ти наистина ли си щастлив?“

Залива ме внукът с речитатив –

„превеждам“ си аз думите веднага

и чувствам, че мисълта избяга

„А ти наистина ли си щастлив?“

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-09-17T09:35:08+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-09-17T07:08:16+03:00

След време, човек разбира, че докато си е задавал този въпрос, отговорът е бил положителен... Поздрави!