darko47 (Живодар Душков)
163 4
17.09.2018 г., 1:07 ч.

Гласът на самотата 

  Поезия
614 0 2

Увлича ме компанията в своя жив

и сякаш безконечен шум,

но сякаш червей гложди моя ум:

„А ти наистина ли си щастлив?“

 

Усмихвам се на вица сполучлив,

шега създавам съответно в миг...

Но в мен бушува и шуми:

„А ти наистина ли си щастлив?“

 

Кипи веселие - ще кажеш, че без срив –

и моя смях неспиращо извира...

Но самотата път към мен намира:

„А ти наистина ли си щастлив?“

 

Залива ме внукът с речитатив –

„превеждам“ си аз думите веднага

и чувствам, че мисълта избяга

„А ти наистина ли си щастлив?“

 

© Живодар Душков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??