Гласът на самотата
Увлича ме компанията в своя жив
и сякаш безконечен шум,
но сякаш червей гложди моя ум:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Усмихвам се на вица сполучлив,
шега създавам съответно в миг...
Но в мен бушува и шуми:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Кипи веселие - ще кажеш, че без срив –
и моя смях неспиращо извира...
Но самотата път към мен намира:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Залива ме внукът с речитатив –
„превеждам“ си аз думите веднага
и чувствам, че мисълта избяга
„А ти наистина ли си щастлив?“
© Живодар Душков All rights reserved.
