22 nov 2011, 21:06

Гласът на сърцето

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...

Пристан търсил си
във  трудните си дни,
жаден за ласки и утеха.

А душата ми превърна я във пепел,
неспособна да копнее и обича.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цеца Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, човек открива любовта, когато най малко очаква.
    Усмихни се и гледай напред!
  • Недей така, де! Хубаво момиче - пък плаче... Я, се усмихни! Виж се сега! Нали си по-хубава?
  • БЛАГОДАРЯ ВИ! ДАНО Я ОТКРИЯ ТАЯ НОВА ЛЮБОВ!
  • Това не е пътят, Цвети!
    Една нова любов ти трябва...
  • Все по-лесно стихове ще пиша!
    И в гласът на сърцето ще се вслушвам!
    Душата ми не е уморена
    и ще търся и моля за щастие!
    Зная ! В светлината ще остана!
    Ще изтрия моите съмнения!
    И тогава ще надникнеш в мене!...и т.н

    Смени гледната точка!Очаквам по-светъл стих! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...