Nov 22, 2011, 9:06 PM
Гласът на сърцето
Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...
Пристан търсил си
във трудните си дни,
жаден за ласки и утеха.
А душата ми превърна я във пепел,
неспособна да копнее и обича.
© Цеца Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Недей така, де! Хубаво момиче - пък плаче... Я, се усмихни! Виж се сега! Нали си по-хубава?
-
БЛАГОДАРЯ ВИ! ДАНО Я ОТКРИЯ ТАЯ НОВА ЛЮБОВ!
-
Това не е пътят, Цвети!
Една нова любов ти трябва...
-
Все по-лесно стихове ще пиша!
И в гласът на сърцето ще се вслушвам!
Душата ми не е уморена
и ще търся и моля за щастие!
Зная ! В светлината ще остана!
Ще изтрия моите съмнения!
И тогава ще надникнеш в мене!...и т.н
Смени гледната точка!Очаквам по-светъл стих! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Усмихни се и гледай напред!